посъживяло

Речник на българския език

1. посъживяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посъживяло е производна форма на посъживя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посъживяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

посъживяло е производна форма на посъживя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).