посъживявал

Речник на българския език

1. посъживявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посъживявал е производна форма на посъживявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посъживявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посъживявал е производна форма на посъживявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. посъживявал — мин. деят. св. прич. м. р.

посъживявал е производна форма на посъживявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. посъживявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

посъживявал е производна форма на посъживявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).