посъживил съм

Речник на българския език

1. посъживил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

посъживил съм е производна форма на посъживя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. посъживил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

посъживил съм е производна форма на посъживя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).