посъживил си

Речник на българския език

1. посъживил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

посъживил си е производна форма на посъживя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. посъживил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

посъживил си е производна форма на посъживя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).