посъживил е

Речник на българския език

1. посъживил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посъживил е е производна форма на посъживя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посъживил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посъживил е е производна форма на посъживя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).