посъживило си

Речник на българския език

1. посъживило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

посъживило си е производна форма на посъживя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. посъживило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

посъживило си е производна форма на посъживя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).