посъживило

Речник на българския език

1. посъживило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посъживило е производна форма на посъживя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посъживило — мин. деят. св. прич. ср. р.

посъживило е производна форма на посъживя (мин. деят. св. прич. ср. р.).