посъживи

Речник на българския език

1. посъживи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

посъживи е производна форма на посъживя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. посъживи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

посъживи е производна форма на посъживя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. посъживи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

посъживи е производна форма на посъживя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. посъживи — повелително наклонение, ед. ч.

посъживи е производна форма на посъживя (повелително наклонение, ед. ч.).