посъвземал съм

Речник на българския език

1. посъвземал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

посъвземал съм е производна форма на посъвземам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. посъвземал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

посъвземал съм е производна форма на посъвземам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. посъвземал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

посъвземал съм е производна форма на посъвземам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).