посъвземал си

Речник на българския език

1. посъвземал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

посъвземал си е производна форма на посъвземам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. посъвземал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

посъвземал си е производна форма на посъвземам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. посъвземал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

посъвземал си е производна форма на посъвземам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).