посъбуждах

Речник на българския език

1. посъбуждах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

посъбуждах е производна форма на посъбуждам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. посъбуждах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

посъбуждах е производна форма на посъбуждам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).