посъбуждало

Речник на българския език

1. посъбуждало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посъбуждало е производна форма на посъбуждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посъбуждало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посъбуждало е производна форма на посъбуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. посъбуждало — мин. деят. св. прич. ср. р.

посъбуждало е производна форма на посъбуждам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. посъбуждало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

посъбуждало е производна форма на посъбуждам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).