посъбуждал

Речник на българския език

1. посъбуждал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посъбуждал е производна форма на посъбуждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посъбуждал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посъбуждал е производна форма на посъбуждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. посъбуждал — мин. деят. св. прич. м. р.

посъбуждал е производна форма на посъбуждам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. посъбуждал — мин. деят. несв. прич. м. р.

посъбуждал е производна форма на посъбуждам (мин. деят. несв. прич. м. р.).