посъбудил съм

Речник на българския език

1. посъбудил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

посъбудил съм е производна форма на посъбудя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. посъбудил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

посъбудил съм е производна форма на посъбудя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).