посъбудил си

Речник на българския език

1. посъбудил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

посъбудил си е производна форма на посъбудя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. посъбудил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

посъбудил си е производна форма на посъбудя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).