посъбудил е

Речник на българския език

1. посъбудил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посъбудил е е производна форма на посъбудя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посъбудил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посъбудил е е производна форма на посъбудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).