посъбудило е

Речник на българския език

1. посъбудило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посъбудило е е производна форма на посъбудя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посъбудило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посъбудило е е производна форма на посъбудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).