посъбудило

Речник на българския език

1. посъбудило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посъбудило е производна форма на посъбудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посъбудило — мин. деят. св. прич. ср. р.

посъбудило е производна форма на посъбудя (мин. деят. св. прич. ср. р.).