посъбудил

Речник на българския език

1. посъбудил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посъбудил е производна форма на посъбудя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посъбудил — мин. деят. св. прич. м. р.

посъбудил е производна форма на посъбудя (мин. деят. св. прич. м. р.).