посъбудело

Речник на българския език

1. посъбудело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посъбудело е производна форма на посъбудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посъбудело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

посъбудело е производна форма на посъбудя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).