посъбудел

Речник на българския език

1. посъбудел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посъбудел е производна форма на посъбудя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посъбудел — мин. деят. несв. прич. м. р.

посъбудел е производна форма на посъбудя (мин. деят. несв. прич. м. р.).