посъбирал

Речник на българския език

1. посъбирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посъбирал е производна форма на посъбирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. посъбирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

посъбирал е производна форма на посъбирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. посъбирал — мин. деят. св. прич. м. р.

посъбирал е производна форма на посъбирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. посъбирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

посъбирал е производна форма на посъбирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).