посучете

Речник на българския език

1. посучете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

посучете е производна форма на посуча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. посучете — повелително наклонение, мн. ч.

посучете е производна форма на посуча (повелително наклонение, мн. ч.).

3. посучете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

посучете е производна форма на посуча (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

4. посучете — повелително наклонение, мн. ч.

посучете е производна форма на посуча (повелително наклонение, мн. ч.).