постъпвало

Речник на българския език

1. постъпвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

постъпвало е производна форма на постъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. постъпвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

постъпвало е производна форма на постъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. постъпвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

постъпвало е производна форма на постъпвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. постъпвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

постъпвало е производна форма на постъпвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).