постъпвал

Речник на българския език

1. постъпвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

постъпвал е производна форма на постъпвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. постъпвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

постъпвал е производна форма на постъпвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. постъпвал — мин. деят. св. прич. м. р.

постъпвал е производна форма на постъпвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. постъпвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

постъпвал е производна форма на постъпвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).