постъкмило

Речник на българския език

1. постъкмило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

постъкмило е производна форма на постъкмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. постъкмило — мин. деят. св. прич. ср. р.

постъкмило е производна форма на постъкмя (мин. деят. св. прич. ср. р.).