постъкмила

Речник на българския език

1. постъкмила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

постъкмила е производна форма на постъкмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. постъкмила — мин. деят. св. прич. ж. р.

постъкмила е производна форма на постъкмя (мин. деят. св. прич. ж. р.).