постъкмил

Речник на българския език

1. постъкмил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

постъкмил е производна форма на постъкмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. постъкмил — мин. деят. св. прич. м. р.

постъкмил е производна форма на постъкмя (мин. деят. св. прич. м. р.).