пострелял

Речник на българския език

1. пострелял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пострелял е производна форма на пострелям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пострелял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пострелял е производна форма на пострелям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. пострелял — мин. деят. св. прич. м. р.

пострелял е производна форма на пострелям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. пострелял — мин. деят. несв. прич. м. р.

пострелял е производна форма на пострелям (мин. деят. несв. прич. м. р.).