постоянствал е

Речник на българския език

1. постоянствал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

постоянствал е е производна форма на постоянствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. постоянствал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

постоянствал е е производна форма на постоянствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. постоянствал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

постоянствал е е производна форма на постоянствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).