постоянствало си

Речник на българския език

1. постоянствало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

постоянствало си е производна форма на постоянствам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. постоянствало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

постоянствало си е производна форма на постоянствам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. постоянствало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

постоянствало си е производна форма на постоянствам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).