постоянствало е

Речник на българския език

1. постоянствало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

постоянствало е е производна форма на постоянствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. постоянствало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

постоянствало е е производна форма на постоянствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. постоянствало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

постоянствало е е производна форма на постоянствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).