постоянствал

Речник на българския език

1. постоянствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

постоянствал е производна форма на постоянствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. постоянствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

постоянствал е производна форма на постоянствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. постоянствал — мин. деят. св. прич. м. р.

постоянствал е производна форма на постоянствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. постоянствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

постоянствал е производна форма на постоянствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).