постояло си

Речник на българския език

1. постояло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

постояло си е производна форма на постоя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. постояло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

постояло си е производна форма на постоя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. постояло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

постояло си е производна форма на постоя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).