постояло

Речник на българския език

1. постояло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

постояло е производна форма на постоя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. постояло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

постояло е производна форма на постоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. постояло — мин. деят. св. прич. ср. р.

постояло е производна форма на постоя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. постояло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

постояло е производна форма на постоя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).