постилаше

Речник на българския език

1. постилаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

постилаше е производна форма на постилам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. постилаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

постилаше е производна форма на постилам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).