постилахте

Речник на българския език

1. постилахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

постилахте е производна форма на постилам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. постилахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

постилахте е производна форма на постилам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).