постилаха

Речник на българския език

1. постилаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

постилаха е производна форма на постилам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. постилаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

постилаха е производна форма на постилам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).