постилало

Речник на българския език

1. постилало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

постилало е производна форма на постилам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. постилало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

постилало е производна форма на постилам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. постилало — мин. деят. св. прич. ср. р.

постилало е производна форма на постилам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. постилало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

постилало е производна форма на постилам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).