постилали

Речник на българския език

1. постилали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

постилали е производна форма на постилам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. постилали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

постилали е производна форма на постилам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. постилали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

постилали е производна форма на постилам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. постилали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

постилали е производна форма на постилам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).