постилала

Речник на българския език

1. постилала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

постилала е производна форма на постилам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. постилала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

постилала е производна форма на постилам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. постилала — мин. деят. св. прич. ж. р.

постилала е производна форма на постилам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. постилала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

постилала е производна форма на постилам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).