постегнал

Речник на българския език

1. постегнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

постегнал е производна форма на постегна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. постегнал — мин. деят. св. прич. м. р.

постегнал е производна форма на постегна (мин. деят. св. прич. м. р.).