посръгвало

Речник на българския език

1. посръгвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посръгвало е производна форма на посръгвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посръгвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посръгвало е производна форма на посръгвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. посръгвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

посръгвало е производна форма на посръгвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. посръгвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

посръгвало е производна форма на посръгвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).