посръбвало

Речник на българския език

1. посръбвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посръбвало е производна форма на посръбвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. посръбвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

посръбвало е производна форма на посръбвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. посръбвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

посръбвало е производна форма на посръбвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. посръбвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

посръбвало е производна форма на посръбвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).