поспечелил си

Речник на българския език

1. поспечелил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поспечелил си е производна форма на поспечеля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поспечелил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поспечелил си е производна форма на поспечеля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).