поспечелило си

Речник на българския език

1. поспечелило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поспечелило си е производна форма на поспечеля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поспечелило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поспечелило си е производна форма на поспечеля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).