поспестял

Речник на българския език

1. поспестял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поспестял е производна форма на поспестя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поспестял — мин. деят. несв. прич. м. р.

поспестял е производна форма на поспестя (мин. деят. несв. прич. м. р.).