посмутели

Речник на българския език

1. посмутели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

посмутели е производна форма на посмутя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. посмутели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

посмутели е производна форма на посмутя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).