посмея се съм

Речник на българския език

1. посмея се съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

посмея се съм е производна форма на посмея се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. посмея се съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

посмея се съм е производна форма на посмея се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. посмея се съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

посмея се съм е производна форма на посмея се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

4. посмея се съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

посмея се съм е производна форма на посмея се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

5. посмея се съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

посмея се съм е производна форма на посмея се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

6. посмея се съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

посмея се съм е производна форма на посмея се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

7. посмея се съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

посмея се съм е производна форма на посмея се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

8. посмея се съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

посмея се съм е производна форма на посмея се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

9. посмея се съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

посмея се съм е производна форма на посмея се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).