послушало

Речник на българския език

1. послушало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

послушало е производна форма на послушам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. послушало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

послушало е производна форма на послушам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. послушало — мин. деят. св. прич. ср. р.

послушало е производна форма на послушам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. послушало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

послушало е производна форма на послушам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).